Преболяха тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя,лист отронен,
с чувствата,назаем взети.

За предателите нямам име,
гордостта ми е утеха,
тук ела,любима,и стопли ме,
не прикривам голотата с дрехи.

Сам съм,сам ще бъда,
в глутницата място не намирам,
сам поисках,сам отсъдих,
и в дома не се прибирам.

Хищно дебнат ме капани,
блянове ненужни ме превзеха,
оцелях,но дълги разстояния
скитането ми без цел приеха.

Единак съм,сам се скитам
и вълчица гневна е душата,
път ме чака,поразпитах
за посоките към началата.

И пребродих времената вълчи,
себе си отново не намерих,
пътят се оказа дълъг
любовта с живота да премеря.

Вълчица гневна зави,
утеха в гордостта потърси,
предателство загърби,
преглътна го,
забрави името
поседна да се стопли
в спомена.
Облече чувства,
от орела в заем взети
и си съблече
старото елече
с кожата,
със кръпките от рани.
Остана голата й същност
да се бори
с пътя...
Така и не намери верния,
но си остана вярна
пък на себе си...

Нали знаеш колко обичам вълците.А и аз съм си вълк единак.И много обичам да скитам-и буквално и в душата,да ровя,да изгребвам отттам каквото намеря.Поздрав и от мен!!!