По пътя

Откраднах символите от иконите
с поглед импозантно жив,
не станах жертва на каноните
по пътя стръмен и трънлив
и гонех пътища за никъде
без точен спомен и адрес,
а моят път,разголен,вика ме
и тръгвам сам към утрешния стрес,
защото изворът отдавна е пресъхнал,
а пътят все така опасен и трънлив,
гласът в сирените заглъхва,
угасва тъжен и сънлив,
и вече не напрягам мускули
въжетата да скъсам със замах,
каруцата разпадна се от друсане,
но пеш вървя от грях на грях.